Безсмъртологията е по-висша форма на мърфологията, а законите на безсмъртологията са с най-мърфологична същност.
Отношението м/у безсмъртологията и мърфологията е подобно на отношението м/у математиката и аритметиката.
Безсмъртологията има за предмет потвърждението на закона на Мърфи:"Ако някакво неприятност може да се случи, тя се случва" и особено на третото следствие:"от всички неприятности ще се случи именно тази, вредата от която е най-голяма".
В дефиниция: Безсмъртологията е наука за тази случваща се неприятност, вредата от която е най-голяма.
Първа аксиома на безсмъртността:
Безсмъртността е тази възможна неприятност,вредата от която е най-голяма.
Втора аксиома на безсмъртността:
В безсмъртните общества от всички възможни неприятности се случват всичките.
Трета аксиома на безсмъртността:
От всички възможни неприятности безсмъртните правят най-неприятните.
Метазакон на Мърфи
Ако някакво неприятност може да се случи, тя на безсмъртните не се случва.
Следствие първо: Ако все пак им се случи, на тях им се случва, след като на всички други вече им се е случила.
Следствие второ: Дори и да се случи, неприятността не се научава.
Следствие трето: Ако все пак се научи, това не ги прави смъртни.
Безсмъртните системи.
Глава първа - безсмъртността и човекът
Декартово правило
Безсмъртен съм, следователно съществувам.
Правило на егзистенциализма
Съществувам, следователно трябва да съм безсмъртен.
Всеки жив се стреми да стане безсмъртен.
Безсмъртен може да бъде само някой измежду живите.
Не е възможно в едно и също време и в една и съща безсмъртна система да съществуват двама безсмъртни.
Ако в едно и също време и в една и съща система съществуват двама безсмъртни, единият от тях ще стане смъртен.
Духът не жертвения козел.
Всеки безсмъртен се бори с духа на предишния безсмъртен, докато сам не стане жертвен козел.
Смъртността на живите е последното и достатъчно основание за доказване безсмъртността на безсмъртните.
Всеки безсмъртен е незаменим, с изключение от своите деца.
Важно е да си безсмъртен.Още по-важно е да умреш като безсмъртен.
Още един ден безсмъртие никога не е излишен.
Закон за превишаване на самопредлагането:
Самопредлагането за безсмъртен превишава търсенето на безсмъртни.
Никой безсмъртен не е толкова безсмъртен,колкото си мисли.
Никой безсмъртен не е толкова посредствен, колкото изглежда. А повече.
Величината на безсмъртие е правопропорционална на количеството съгласяващи се смъртни и обратнопропорционална на количеството несъгласяващи се.
Величината на безсмъртие се стреми да нараства до безкрайност.Следствие първо:
Количеството на несъгласяващи се трябва да клони към нула.
Колкото по-малко знаят смъртните за безсмъртните, толкова последните са по-дълго време безсмъртни.
Ако нещата вървят зле за безсмъртните, значи в действителност нещата вървят добре.
Принцип на бумеранга:
Тъй като нещата в безсмъртните системи вървят от зле към по-зле,то в един видов ден завършват най-зле за безсмъртните.
В безсмъртните системи правата на смъртните са дадени от безсмъртните.
Следствие първо: Смъртните са дорасли да получат, но не и да ползват от тези права.
Следствие второ: Тези, на които е разрешено да ползват права, правата им се дават като награда.
В безсмъртните системи правата са привилегия.
В безсмъртните системи смъртните не са дорасли да живеят като безсмъртните.Но те не са дорасли и да научат как безсмъртните живеят.
Принцип на Хедоизма:
Да отнемат удоволствия на смъртните е най-голямато удоволствие на безсмъртните.
Глава втора - безсмъртността и системите
Първо Хегелово правило:
В безсмъртните системи, което е действително, е неразумно, а което е разумно, е недействително.
Първо начало на безсмъртната статико-динамика
(тоталитарният вечен двигател):
Жертвите на безсмъртните системи са самоподнасящ се наин субект.
Второ начало на безсмъртната статико-динамика
(принцип на историческата ентропия):
Следвайки посоката на червеното изместване, един ден животът на смъртните щял да се изравни с живота на безсмъртните.
Духът на Танатоса.
Всяка безсмъртна система се самоунищожава.
В безсмъртните системи, ако не се контролира всичко, не се контролира нищо.
Следствие първо: Забранено е всичко, което не е разрешено.
В безсмъртните системи нищо не е така сложно, както простото. Нищо не е така далечно, както човекоприсъщото.
Следствие първо:
Ако все пак се вземе решение нещо действително да се направи, то се прави по възможно най-сложният властократичен начин.
Появата на безсмъртен автоматически прави ситемата, в която се е появил, безсмъртна и обратното - всяка изграждана като безсмъртна система, ражда своите безсмъртни.
Безсмъртността може да съществува само в затворени системи.
Времето в безсмъртните системи спира да тече.
Никоя безсмъртна система не е толкова затворена, колкото желаят безсмъртните.
Безсмъртните системи произвеждат повече минало и бъдеще, отколкото може да понесе настоящето им.
Оставане само на себе си, затворената система проявява тенденция да се оправя.
Следствие първо:
Дузина институции полагат денонощни усилия срещу тази тенденция.
Правилото на произвола:
Колкото една система е по-затворена навън, толкова е по-отворена навътре.
Основна кариеристична зависимост:
Таванът на кариерата е толкова по-висок и по-бързо се достига, колкото по-явно и по-бързо се достига до дъното на безличността.
Основен икономически закон:
Колкото е по-голямо търсенето в безсмъртните системи, толкова е по-малко предлагането.
Теорема на равенството м/у безкрайно голямото и безкрайно малкото:
В един момент безкрайно голямото търсене става равно на безкрайно малкото предлагане.
Смъртните са виновни за всичко, защото безсмъртните са невинни във всичко.
Всеки компромис на смъртните с безсмъртните е преливане кръв на безсмъртната система.
Принцип на универсалната бюрократичност:
В безсмъртните системи всеки е бюрократ на самия себе си.
Принцип на Хегел:
Свободата е осъзната необходимост от безсмъртност.
Закон за тъждеството м/у необходимост и осъзнатост:
Всичко осъзнато е необходимо и всичко необходимо е осъзнато.
Закон за изключената случайност:
В царството на безсмъртните системи нищо случайно не става.
Следствие първо: и зад най-глупавото действие стои предварително приета стратегия.
Следствие второ: Всяко поражение е предварително планирано.
Принцип на възпоменанието:
В безсмъртните системи се издигат паметници на палачите, а не на жертвите.
Глава трета - безсмъртността и невежеството
В безсмъртните системи невежеството не е факт, а политика.
За вечността на безсмъртните системи невежеството на безсмъртните е нищо в сравнение с невежеството на смъртните.
Следствие първо: Вечността не безсмъртните системи е правопропорционална на ширещата се демагогия и обратнопропорционална на разпространяващата се истина.
Скоростта на подаване на истината еот безсмъртните на смъртните с на година по лъжичка.
Забележка: но никога в годината на актуалността й.
Слухът е квантът на разпространение на информация и дезинформация.
Могат да се изказват безброй много хипотези за явленията в безсмъртните системи, с единственото условие да не се оказват верни.
Следствие първо: Всяка теория, която може да се докаже, предварително се отхвърля.
Тъй като законите не могат да се скрият, а фактите могат, в безсмъртните системи законите се отменят, а фактите се крият.
Теориите в безсмъртните системи имат такива факти, каквито заслужават.
Второ Хегелово правило:
В безсмъртните системи всичко преминава от своята противоположност - истината се представя за лъжа, а лъжата - за истина;свободата за робство, а робството за свобода;
престъпленията се представят за грешки на растежа, а правото на грешка - за престъпление.
Първо сократично правило:
Никой не знае какво собствено става в една безсмъртна система.Но и никой не трябва да знае.
Второ сократично правило:
Всеки, който знае, че никой не знае, прекалено знае.
Следствие първо: Всяко безсмъртологично изследване е прекалено знание.
В безсмъртните системи отговорите изпреварват въпросите.
Следствие първо: Могат да се задават само въпроси, на които вече е отговорено.
Следствие второ: Не могат да се задават въпроси, замо защото може да им бъде отговорено.
Следствие трето: отговаря се на човека, а не на въпросите.
Следствие четвърто: За зададените въпроси отговорност носят задаващите въпросите.
Глава четвърта - Безсмъртността и мъдростта
Безсмъртността прави мъдростта. Властта прави компетентността.
Следствие първо: Никой не може да бъде по-умен от безсмъртните.Ако е по-умен, трябва да се държи като по-глупав.
Следствие второ: Ако безсмъртните краят своята посредственост, смъртните трябва да крият своята интелигентност.
Следствие трето: Ако все пак не могат да скрият интелигантността си от безсмъртните, то тя е пак благодарение на безсмъртните.
"Обещанието" е единицата мярка за мъдростта на безсмъртните.
Правило за правене на обещания:
Всяко ново обещание никога не трябва да бъде за твърде далеч или за твърде скоро обещавано.Не трябва далеч, защото няма да впечатлява и не трябва скоро - защото все още ще се помни.
Закон за празната еквивалентност:
Едно ново обещание свършва работата на неизпълнени десет.
Обещанията не са отдушник в безсмъртните системи, защото самата безсмъртна система е градена като отдушник.
Следствие първо: Всичко с пеални функции на отдушник - смях, веселба, празници, изкуство, култура - деструктира безсмъртните системи и ги подготвя за смъртен режим на работа.
Индуктивен извод:
Ако може да се направи ново обещание за смъртните, безсмъртните не пропускат случай да го направят.
Дедуктивен извод:
Няма такова желание за смъртните, което не може да бъде обещано от безсмъртните.
Емпирично наблюдение:
За всяко сбъднато желание за смъртните, пропуснато да се обещае от безсмъртните, то заслугата е пак на безсмъртните.
безсмъртността роди мъдростта, мъдростта роди обещанията, обещанията родиха оправданията, оправданията родиха непроизтичащите от безсмъртността бътрешни и бъншни трудност.Всички те родиха стъкмистиката.
Основен стъкмистичен принцип:
Всичко, което се доказва, е вече доказано от безсмъртните и никой нищо друго не може да докаже.
Трето Хегелово правило:
Ако фактите не потвърждават обещанията, толкова по-зле за фактите.
Следствие първо: от всички факти най-неудобни са несъществуващите.
Следствие второ: Ако фактите упорстват, то затова са виновни стъкмистическите отчети.Ако след преработка продължават да упорстват, формира се група, която да подготви ново обещание.
Генезис на обещанията:
Всяко обещание има в някое друго,което по-късно ще се направи, причината за своето неизпълнение, и така до безкрайност.
Закон за правата зависимост:
Колкото са по-големи лъжите, толкова са по-многобройни.
Закон за преименуването:
Което не може да се скрие, се преименува. Това, което не може да се покаже, също се преименува.
Принцип на самообосноваващия се талант:
След като безсмъртните правят каквото си искат, значи те имат талант за всичко, което правят.
Смъртните от това, което искат и могат, трябва да правят това, което не искат и не могат.
Безсмъртните от това, което могат, правят това, което си искат.
Смъртните не могат да правят обещания.те могат само да живеят с тях.
Колкото по-лесно и бързо мечтите на безсмъртните се превръщат в реалност, толкова по-наложително е реалният живот на смъртните да им изглежда като мечта.
Закон за огледалната зависимост:
Животът трябва да съответства на написаното във вестниците, а не вестниците да пишат какво става в живота.
Следствие първо: Смъртните трябва да четат вестници, за да знаят, че живеят добре.
Следствие второ: Ако смъртните не знаят, че живеят във възможно най-добрия свят, виновни за това са вестниците.
Глава пета - безсмъртността и враговете
Аксиома на съществуването:
Жизнеността на безсмъртните системи е в пряка зависимост от измислените й врагове и степента на жизненост е правопропорционална на тяхното количество и враждебност.
Теорема на препочитанията:
Безсмъртните имат нужда повече от врагове, отколкото от ръкопляскания.
Закон на Оруел:
На външните врагове трябва да съответстват вътрешни врагове.
Мета-закон на Оруел:
Най=опасни врагове са тези, които не виждат около себе си врагове.
Тъй като от омразата следва всичко, що е угодно на безсмъртните, а любовта следва от всичко, що не им е угодно, то истинският враг на безсмъртността е любовта м/у хората.
Следствие първо: Тезо които обичат не виждат врагове.
Следствие второ: Верността към безсмъртните не се засвидетелства пряко, а чрез омразата към тези, който не мразят.
Тъй като трудът и мисленето са вид любов, в безсмъртните системи те са унижение и присмех.
Следствие:
а.Опасно е да се работи, защото ще изглежда, че безсмъртните не разботят. А който не разботи, не може да не е печелбар.
б.Опасно е да се веселиш, защото ще излезе, че си щастлив само когато се веселиш. А който се весели не може да не се е отдал на лек живот.
в.Тъй като смехът е оръжие, на празниците смъртните трябва да се по-сериозно от всякога.
г.Опасно е да бъдеш честен,защото ще излезе, че другите не са честни. А проявите на честност не могат да не бъдат прояви на интелигентщина.
д.Опасно е да бъдеш "Аз", защото ще излезе, че другите не са "Аз". А проявите на Аз-а не могат да не бъдат прояви на користни цели и индивидуализъм.
е.Опасно е да се занимаваш с наука, защото че излезе, че цели институти не се занимават с наука.А занимаващите се с наука не може да не се занимават с абстрактни и откъснати от живота проблеми.
В безсмъртните системи, където истината, доброто и красивото имат расов или класов характер, то истината, доброто и кракотата се превръщат в расов или класов враг.
В безсмъртните системи безсмъртните идеи са смъртен грях за смъртните.
В безсмъртните системи безсмъртните постъпки не смъртните предизвикват смъртна уплаха у безсмъртните.
Враг на безсмъртните системи е не този, който мисли по друг начин, а този, който изобщо мисли.
Следствие първо: Всеки мислещ е инакомислещ.
Принцип "жарко пладне":
Който мисли, че и в страната на безсмъртните ще изгрее слънце, получава "слънчев удар" в "Слънчев Бряг".
Още един враг прибавя още един ден безсмъртие.
Тезиси към всяка възможна безсмъртология
Завет на Сталин:
Няма го човека.Няма го и проблема.
Принцип на Ленин:
Учението на безсмъртолозите е вярно, защото е всесилно.
Следствие първо:
Колкото повече танкове имат безсмъртните, толкова повече учението е вярно.
Принцип на Енгелс:
Там, където учените въждат решения, учените-безсмъртолози виждат проблеми.А където учените въждат проблеми, учените-безсмъртолози виждат решения.
Принцип на Маркс:
Безсмъртолозите досега само са променяли света. Задачата сега е, той да бъде вечен за безсмъртните.
Закон на революцията:
Който не е с нас, е против нас.
Втори принцип на Ленин:
Крачка назад в историята, две крачна напред в предисторията.
Закон на демиурга:
Дайте ми думите и аз, безсмъртният, ще ви сътворя всяка реалност.
Следствие първо:
Всяка действителност е езикова симулирана реалност.
Следствие второ:
Има една-единствена реалност - самоозначената реалност.
Първо правило на Сталин:
Не е важно кой гласува. Важното е кой брои гласовете.
Правило за печелене на избори:
Терор + глад + демагогия = 99.99 % изборна победа.
Формула за времетраене на безсмъртните
измислени врагове х робско съзнание
времетраенето = -----------------------------------
осъзнали се граждани
трети принцип на Ленин:
Цялата власт в ръцете на безсмъртните.
Аксиома на Истмат:
Властта е базата, а богатството - надстройката.
Лема: Властта отлита, а богатството остава.
Втори принцип на Маркс за равенството:
За безсмъртните благата, а за смъртните - вината.
Трето правило на Ленин:
Когато един безсмъртен критикува друг безсмъртен, той го критикува за смъртността му.
Следствие първо: Когато един безсмъртен критикува друг безсмъртен,от това печелят смъртните.
Основният философски въпрос
Не е КАКВО може да се познае, а КОЙ може да го познае.
Монистите отговарят - ГЕНСЕКРЕТАРЯТ.
Дуалистите отговарят - Генсекретарят и партията.
Плуралистите отговарят - членовете на Политбюро.
Десетте заповеди на безсмъртните:
Още от времето на безсмъртните фараони, човече, помни, че си смъртен в земята на безсмъртните и ако искаш да се увеличат дните ти земни и да благодетелстваш, хвали каквото хвалят безсмъртните и изпълнявай техните заповеди:
1. Почитай безсмъртните. Не произнасяй напразно думата "безсмъртен". Не си прави кумир свободата, истината, доброто.
2. Не обичай.
3. Живей по законите на безсмъртната целесъобразност.
4. не отказвай исканите лъжепоказания.
5. не кради, ако си смъртен. Не можелавай жената, къщите, вилите, имуществото и постовете на безсмъртните.
6. Съвестоприношения прави.
7. Подозирай майка си и баща си за врагове на безсмъртните.
8. Ако някой безсмъртен ти удари плесница, ти публично си удари две.
9. Събуждай се с чувство да благодариш и заспивай с чувството за вина, че не успял да се исблагодариш в труд и песен на безсмъртните.
10.не изглеждай по-щастлив от безсмъртните. Или в стрес ща изкарваш хляба си.
Безсмъртологията в лирично откланение, разчетена в стар папирус
"В началото бе словоблудството и словоблудството бе у безсмъртните. То бе животът и животът бе славоблудство.Всичко, което ставаше, чрез него ставаше и нищо освен словоблудство не можеше да стане.В него бе животът на Безсмъртните и безсмъртността бе мракът на човеците.
Тогава тревата растеше да се покланя на безсмъртните. Зверовете се плодяха, за да бъдат ловувани от безсмъртните.Звездите светеха и предначертаваха идването им. Видяха безсмъртните, че е мрак и рекоха:"Виждаме хилядолетия бъдеще!"
И тъмнината тъмнееше в светлината, ала светлината не я схващаше. безсмъртните в света идваха, а светът не ги позна. У чуждите идваха, ала чуждите ги приеха.
Славоблудството стана плът и в слава се къпеше.
И когато идваха тези, които не можеше да не дойдат, старейшините ставаха по-големи старейшини, фарисеите по-големи фарисеи, а книжниците по-фолеми книжници.
Тогава мракът се превърна в тишина за слово."
Всеки закон на безсмъртологията първо се изстрадва, а след това открива.
Законите на безсмъртността са валидни, защото научните закони не са валидни.
В безсмъртологията е валидно правилото на велосипеда: всяко ново откритие е добре забранявано старо.
забележка: Откритията са възможни не благодарение, а въпреки теориите на безсмъртността.
Безсмъртологията е една млада наука за един много стар обект.
Безсмъртологията е единствената наука, която иска да изучи своя обект, за да го унищожи.
Постбезсмъртните системи
Глава 1. - безсмъртните и техните гробокопачи
Трите стадия в болестта на комунизма :
I - Левичарството е детската болест на комунизма (Ленин).
II - лагерите са болестта на строящия се комунизъм (Сталин).
III - Демократическият социализъм е старческата болест на комунизма (Диагноза на Робърт Конкуест).
Принцип на Луканов:
Само безсмъртните имат безсмъртен принос за разрушаване на безсмъртните системи.
забележка: разрушаването на безсмъртните системи от безсмъртните е заради сполуката на смъртните.
Правило на шести отдел:
Шестаци от всички страни, обединявайте се!
Корекция на закона за гравитацията:
Падането на безсмъртните системи не става под прав ъгъл.
Първи закон на Маркс за справедливостта:
От всекиго според непроявените способности, на всекиго според верността.
Принцип на Енгелс:
Трудът прави от маймуната човек.
Принцип на Химлер:
Трудът прави човекът свободен.
Принцип на Ленин:
Трудът в концлагер прави от кълака пролетарий.
Закон за равенството м/у причината и следствието:
45 години безсмъртни системи водят до 45 години постбезсмъртни последствия.
Първи принцип на Желю:
Разграждането на безсмъртните системи става но година по тухла.
Втори принцип на Желю:
Тухлите на безсмъртните системи са дялан камък в сградата на постбезсмъртните системи.
Безсмъртните системи се напукват първо от тези, които първи ще градят постбезсмъртните системи.
Най-изненадани от падането на безсмъртните системи са тези, които най-много желаеха реформирането им.
Принцип на Горбачов:
Да направим от крокодила вегетарианец.
Безсмъртните системи си отиват, безсмъртните навици остават.
Правило на ВИС:
Светът е тепих.
забележка: Има два вида борба:
1. класическа - правото на по-силния.
2. свободна - всички правила са позволени.
Лакомията на Беров:
Който не може да бъде купен пердварително, да бъде поставен да управлява.След като му се услади, поставят се условията.
Принцип на фараонските архитекти:
Безсмъртните системи се конструират така, че да издържат и на демократичните времена.
Принцип на Перикъл:
Това, което не е свършено срещу безсмъртните системи , е винаги по-важното.
Глава 2 - Постбезсмъртни абсурди
Постбезсмъртни избори: М/у безсмъртни и бивши безсмъртни.
Безсмъртните управляват в името на Маркс.
Постбезсмъртните управляват в името на капитала.
Принцип на Моллов:
Ако печеля, губи цял народ.Ако губя, печели цял народ.
Принцип на Мултигруп:
производството за държавата,печалбата за нас.
Принзип на "Дума":
Дума вместо дела.
Парадокс на сигурността:
Числото на обезвредените от полицията бандити е по-малко от числото на премахнатите бандити от други бандити.
Парадокс на Татарчев:
под съдебна отговорност се подвежда не престъпникът, а журналистът, съобщил за престъплението.
Парадокси на застраховането:
Всеки може да се застрахова за всичко, но няма при кого да се застраховаот застрахователите.
Гражданите са в домовете с решетки.Престъпниците са по улиците на свобода.
Банките фалират.Кредитираните забогатяват.
Ако от фирмата изнесеш в джоб - значи си крадец.
Ако изнесяш с камион си търговец.
Ако присвоиш цялото предприятие си приватизатор.
Ако изнесеш държавата си национален капитал.
Парадоксите на аутсайдера:
1. тези, които са най-зле в постбезсмъртните системи, са най-оптимистично настроените за утре.
2. Тези, които са против пазарната икономика, са най-недоволни от бавния темп на реформи към пазарна икономика.
3. М/у повишаване на заплатите и намаление на цените аутсайдерът избира второто.
Постбезсмъртните говорят за бедните и онеправданите, а изразяват интересите на богатите.
Опозицията им говори за класата на имащите, а за нея гласуват бедните и онеправданите.
Синдромът на НЦИОМ:
Условие да кандидатстваш в постбезсмъртна институция е поне десет години началстване в безсмъртна интритуция.
Наблюдение на постбезсмъртните:
По-малко годните да събарят безсмъртната система повече се натискат да ръководят събарянето й.Най-годните да я съборят, най-малко се натискат за това.
Принцип на Продев:
Всички са виновни, следователно никой не е отговорен.
Постбезсмъртна логика:
Ако има престъпления, трябва да има покаяние.не изпитваме покаяние, следователно не сме вършили престъпления.
Принципът мирен преход:
Преход от комунизъм към рекомунизъм.
Забележка: Продължителността на мирния преход продължава толкова дълго, колкото е необходимо на безсмъртните.
Постбезсмъртните нямат нищо против отварянето към света, стига те да отворят вратата.
Безсмъртните управляваха благодарение на липсата на свободна воля. Постбезсмъртните уоравляват благодарение на найната слободия.
Безсмъртните не грешат.Опозицията на безсмъртните още по-малко.
Принцип на безсмъртния професионализъм:
Тъй като можем само да управляваме, трябва само ние да управляваме.
Глава 3 - Постбезсмъртният парламент
На входа на постбезсмъртния парлемент: И ние бяхме демократи като вас и вие ще станете псевдодемократи като нас.
Закон на М.Вешим:
Пари - депутат - пари прим.
Следствие първо: Политик - пари - супер политик.
Празнодумието в парламента прявява тенденция да прераства в празнодумие за парламента.
Предложението на който и да било депутат да бъдат зададени въпроси или да се чуе отговорът, е винаги правилно.
Времето, посветено на дадена точка от дневния ред, е обратнопропорционално на найната важност.
Следствие първо: колкото е по-важна една точка, толкова по-трудно влиза в дневния ред.
Независимо от това колко несъвършени закони приема парламентът, те ще бъдат представени като тържество на разума и консенсуса.
Колкото е по-стабилно парламентарното мнозинство, толкова по-бързо са разпада.
И в най-малката парламентарна група има по-малка, която иска да излезе като независима.
Напредъкът в парламентарните дебати по даден въпрос е обратнопропорционален на изказалите се по него.
Закон 90/10:
Деветдесет на сто от заседанията депутатите посвещават на десет на сто от законопроектите.А десет на сто от заседанията посвещават на сто от законопроектите.
За парламентарното мнозинство е важно как се чувства.За опозицията е важно как изглежда.
Глава 4 - Правила към социалиста
Стани социалист, ако това ти помогне да останеш комунист.
Работи така, че комунистите да се раждат, а не създават.
Няма правилно взето решение за теб.
Управлявай ти или чрез поставени лица.
Нежеланите процеси и събития на които на може да се попречи, трябва да бъдат от нас оглавени.
Най-ефективният начин за дискредитиране на нежеланите събития и процеси е дискредитирането на техните водачи.
Ако демократът не може да бъде купен с власт или пари, да бъде очернен.Ако не може да бъде очернен, помни - най-лошият демократ е честния демократ.
не е важно дали сме прави. Важното е демократът да не изглежда прав.
Блъфирай. Води война за всеки рубеж. Осигурявай персонално покритие за всеки противник.
Дъблирай всяка противникова структура.
Когато не можеш да удължиш нечия позиция, направи кръгла маса и предложи като отстъпка онова, което те вече ще вземат, за да получиш онова което може да го имаш, само ако ти го дадат.
Представяй като разум и национална отговорност отстъпката, която така или иначе правиш.
Колкото е по-голям хаосът в обществото, толкова по-трудно ще ни открият като негови причинители и още толкова по-лесно ще прехвърляме отговорността в/у другите.Няма нищо по-вредно за нас от подреденото общество.
Обещавай не онова, което можеш да направиш, а това, което иска електоратът.
Не е важно дали сме добре. Важното е нашите да са на власт.
Не е важно дали се казва истината за нас.Важното е да не се научи. Ако все пак се огласи, да бъде чута от най-малко хора. Ако со огласи пред всички, истината трябва да се удави в потоп от дезинформация.
Стига да искаш, винаги можеш да пречиш.
Не оставяй за утре да ограбиш онова, което можеш да ограбиш днес.
Ако политическите ти усилия не дават резултат, тогава използвай неполитически усилия.
Помни: народът има къса памет, но съди и по късата процедура.
Глава 5 - законът на Мърфи и историята
Законите на историята се под1иняват на закона на Мърфи: Ако някой закон може да се наруши, той непременно ще се наруши.
Допълнение: ако създадете ценността или законодателна система, в която дадена ценност или закон могат да се нарушат, то те непременно ще се нарушат.
Забележка: тъй като всички закони се проявяват чрез нашата свободна воля, то има толкова непроявени ценности и закони,колкото е било позволено.
Ако има възможност да се прояви безсмъртност, то тя непременно ще се прояви.
Абсолютната власт абсолютно корумпира.Демократичната власт демократично
корумпира. Броят на разумните проблеми е краен.Броят на безумните им решения е безкраен.
Независимо от нарастването на проблемите в обществото, разумните им решения остават конкретна величина.
С увеличаване на хипотезите, броят на разумните такива не се увеличава. Увеличава се само възможността сред тях да са и разумните хипотези. Но пък намалява въможността да бъдат разпознати.
Когато в обществото или в някоя негова сфера най-после нещата започнат да вървят добре, винаги ще се намери някой глупак, който ще иска да усъвършанства и всичко ще започне отна4ало.
Следствие: не усъвършенствайте системата дотолкова, че да я развалите.
Броят на некомпетентните лица в една организация не може да бъде по-малък от броя на управленческите органи в нея.
Бюракрацията се разраства докато има пари от данъзите. Когато парите започнат да не достигат, бюрокрацията прави предложение да се увеличат данъците.
Историята винаги е на страната на пропуснатото да се направи и срещу пропусналите да го направят.
Историята не повтаря успешните си експерименти. За повторението не неуспешните имат грижа политическите водачи.
Всички исторически успехи са правени с стъпка. Всички исторически трагедии да правени планомерно.
От всички проблеми в историята последни се осъзнават тези, които са възникнали от нашето разбиране за тях.
Когато се спънем в истината, не истината ни е виновна.
Само липсата на време принуждава политиците и народите да вземат разумни решения. Забележка: Всички исторически решения са взимани в ситуация на цайтнот.
Народ, който загуби чувството си за свобода и достойнство, го намира след всички възможни грешни търсения.
Забележка: Погрешните търсения могат да бъдат N на брой.
Данъзите нарастват.Имената им се променят.
Колкото и да са големи държавните приходи, държавните разходи са още по-големи.
Ако трябва да се вземе непопулярно решение, то непременно с него ще трябва да се вземат още дузина такива.
Когато метафорите заместят понятията, на историческият небосклон се задава нова буря.
Глава 6 - Полотика и политици
Принцип на неопределеността:
Ако можете да определите своята политическа цел няма да можете да определите какво ще ви струва тя.
Следствие първо: Колкото е по-голямо желанието ви да се продадете, толкова на по-ниска цена ще стане това.
Следствие второ:Въпросът не е дали има политик готов да се продаде. Въпросът е има ли такива, готови да го купят.
Теорема на Грешам:
Лошите пари изтлаксват добрите пари.
Лема: Лошите политици изтласкват добрите политици.
Умът на политиците умножен по претенциите им е константа.
правилата в политиката не се променят. променят се само хората, които диктуват правилата.
Причините да не вървят нещата в обществото са винаги там, където не ги търсят политиците. Ако все пак ги видят, то е във време, когато трябва да си вървят.
Принцип на допълнителността:
Едновременно не можете да наблюдавате умните и глупавите постъпки на своя политически лидер.
Независимо от това колко добри политици има в един управленчески екип, стилът му на управление ще се определя от стила на некадърниците в него.
Забележка: Некадърници винаги има.
Няма такава глупава постъпка, която един политик да не може да повтори.
Ако не разбирате постъпката на един политик, пренебрегнете я. Това няма да ви попречи да го разберете.
Всеки политик е убеден, че е любимият ученик на историята.
Всяка политическа кариера се нуждае от повече морал, отколкото имаме и по-малко трае, отколкото желаем.
Когато един политик казва, че нещо е невъзможно, значи той не е никакъв политик.Когато пък казва, че нещо ще направи, значи той лъже.
Не може да разберем един политик колко може да ни излъже, преди да почне да говори.
Ако политиците бяха толкова усърдни в делата, колкото с имената на делата, делата им сами щаха да говорят.
Някои от политиците са склонни да говорят за своите грешки, но никой от тях не полага усилия да докаже своята неправота.
Принцип на глупостта:
Глупостта не може да се самоограничава.
Забележка:Глупавите постъпки на политиците растат, докато не бъдат спрени.
Рано или късно лошото в политиката се случва. Но винаги късно си даваме сметка за това.
Микрофонът дава шанс на умния политик да помисли още веднъж, а на глупавия да си начеше езика.
Когато един политик се издига нагоре, той не се издига сам. Когато пада, пак не пада сам.
Народът зависи от политиците.Политиците зависят от други политици.
Наблюдения на евангелиста Матей:
Тези, които имат власт, получават още по-голяма власт.
тези, които нямат власт, остават без надеждата за такава.
Глава 7 - политици и избиратели
Политици и избиратели:
Всяка предизборна реч, която може да бъде неправилно разбрана, ще бъде неправилно разбрана.
Всичко, което може да навреди на една политическа програма, ще бъде непременно записано в програмата.
Забележка: Най-важното за една политическа програма има най-голяма вероятност да бъде изпуснато.
Независимо кога нещо започва да не върви в политическата кариера, най-вероятно е да не върви докрай.
Това, което е правилно, го разбираме само след като не сме го извършили.Това, което е погрешно, го разбираме само след като сме го извършили.
Следствие първо: Тъй като има само извършени неща, то следователно има само погрешно извършени неща.
Следствие второ: В политиката не може предварителни да се разбере дали дадена постъпка е погрешна, освен в случаите, когато се повтаря.
Провалите с каквото и да започват, завършват с едно - изкупителна жертва.
На входа на всяка политическа кариера стоят обещанията, а на изхода й - оправданията.
Когато ни ръкопляскат е израз на народна воля.Когато ни освиркват е израз на лумпенска проява.
Когато лидерите, от които се възхищаваме и обожаваме. изглеждат замислени, най-вероятното е:
- да кроят някому номер.
- да мислят за оцеляването си.
Историята случайно избира политиците.Ние съзнателно избираме случайни политици.
Понякога избирателните бюлетини имат по-висока цена от политиците, за които гласуваме.
Постоянни политици и постоянство в политиката са две различни неща.
Съществуват два вида избиратели: тези, които делят политиците и тези, които не ги различават.
Краят на всеки мандат сварва избраниците насред пътя в работата им. Следствие първо: Необходим е поне още един мандат.
Когато нещата в държавата вървят зле, значи политиците не са си изпълнили обещанията.Когато нещата вървят неудържимо зле - значи са ги изпълнили.
Обещанията на политиците се увеличават, докато се изравнят с надеждите на избирателите.Когато се изравнят, надеждите на избирателите трябва да намаляват.
Изпълнението на една предизборна програма най-често е обратнопропорционално на надеждите, които й се възлагат.
Вътрешният интериор на обещанията е обратнопропорционален на духовния ръст на обещаващите.
В политиката никога не достигат ресурси, за да се завърши обявената програма, но винаги има достатъчно ресурси за медийна изява, за да бъде обявена.
Празнодумието на политиците и празнодумието за политиците е като дует, който пее една и съща приспивна песен.
Всяко народно начинание, зависеще от политическа надеждност, е ненадеждно.
Всичко, шито по нравствена мярка от избирателите, се оказва неизползваемо в политиката.
Един процент от избирателите не вярват на деветдесет и девет на сто от политиците.А деветдесет и девет процента от избирателите вярват на едно на сто от политиците.
По-сигурният начин да се спечелят избори е като се направи така, че противникът да ги загуби.
Тъй като всеки избирател се вижда с нещо достоен за кандидат, а някои кандидати не се виждат като избиратели, то потенциалните кандидати са винаги повече от действителните избиратели.
Глава 8 - правила към лидерите
Приятелите се променят. Враговете не.
Не повтаряйте успешен ход.Било то дори и случайно.
Не правете коалиция с по-щур от вас.
Когато вършите нещо важно, трябва винаги да знаете кой иска да ви попречи.
Това, което върши противникът, е винаги по-важно от това, което правите вие.
Това, което има значение в политиката, е да дадете име на човешките надежди, а не естествено на надеждите.
Ако се изискват сложни обяснения, за да опрадаете дадено действие, не ги правете.Всичко, което е сложно обяснение, е срещу вас.
Всяко споразумение рано или късно се нарушава.
Никой не подписва споразумение с вас, за да го спазва.А за да спечели време.
Ако все пак наистина сте решили да направите нещо добро, не забравяйте, че има по-лесен начинда ви се попречи.
Съветите към вас ги разделете на три вида:
-неприложими
-погрешни
-водещи до бързото ви падане от власт.
Ако имате дума за неизпукане пред журналистите, непременно ще я изпъснете.
Следствие първо: От думи не за изпускане ще изпуснете точно тази, вредата от която е най-голяма.
Следствие второ: Ако вие все още не сте изпуснали такава дума, то хората от вашия екип ще я изпуснат.
Следствие трето: Ако и те не са изпуснали такава дума, то е защото вредата вредата в момента не е най-голяма.
Това, от което избирателите имат в повече, е акъл, а не пари да си плащат данъците. Следствие: Избирателите предпочитат да дават акъл на управляващите, а не пари на държавата.
Вместо заключение
Път към безсмъртността е:
- когато всички са на едно мнение и никой не се усъмнява.
- когато преставаме да мислим за неща, които сме приели да истина или неистина.
- когато се успокояваме, че ако допуснем грешка, ще ни поправят или простят.
Път към безсмъртността е, ако забравим, че:
- плодовете на истината умират, когато всички й се покланят.
- истината губи еднакво от мълчанието и многословието.
- няма разлика във въздържането от лъжа и пасивното отношение към истината.
- свободата в действията е винаги по-малка от свободата в мненията.
- всичко възприето след критика, живее по-дълго. отколкото идеите отхвърлили критиката си.
- остатъкът от истината, която казваме, е винаги вън от нас.
- способностите ни не се упражняват, когато подражаваме.
- няма съвършенство без цялост, я цялостта е протичащото съответствие м/у намерение, действие и време.